Лято е. Топло, но поносимо. Дъждовно, но търпимо. Зелено и красиво, като всяко лято. И като всяко лято си мечтаем за плаж, бира с прясно опържена цаца, романтични нощи с мирис на море, щури купони в дискотеки на брега. Но… мнозина ще си останат само с мечтите. По медиите го наричат криза, обрамчвайки я с безработица, съкращения, намален стокооборот и тем подобни гадни думички. За нас обаче това си е хронично безпаричие. Заплатата не стига за елементарното, камо ли за море. Ровим из нета, дирим си нова работа и непрестанно се натъкваме на „Отлично владеене на английски“, „Добър немски език“, „Говорим и писмен френски“. И всеки път, като видим заплатата от „1200 лева стартово плюс процент от реализацията и социални придобивки“ (каквото и да се крие зад тия придобивки), започваме да се квалифицираме наум като магарета и говеда, задето досега не сме го научили пустия английски. Защото именно това е обявата, където няма как да не ви забележат с целия ви дългогодишен опит, но… „Да му се не види, как не го научих!“ Ами ей така. Защото все няма време да ходиш три пъти седмично след работа на езикови курсове, пък и нали все се налага да поостанеш. Викаш си „Ей сега, като отделя пари, ще се запиша“ и парите пак заминават я за сметки, я за децата. И ти пак си до под кривата круша с езика.
Лято е. И няма да има море. Защото само отиването и връщането до Созопол ще излезе около стотина лева, а и трябва да се сменят предните гуми, които при късмет ще стъпят къде 150 лева. И какво? 250 лева излиза само пътя. А другото? Пресмяташ, пресмяташ и се получава, че море тази година ще видиш през крив макарон. Е, ще трябва да се задоволиш с уикенди покрай язовири и басейни. Кофти 🙁
А сега чети внимателно, защото това по-долу е точно за теб. Така или иначе море не се очертава. Бизнесът е замрял и работата е намаляла яко. Ако все още я искаш онази работа с „1200 лева стартово плюс процент от реализацията и социални придобивки“, дето е с „Отлично владеене на английски“, свърши нещо по въпроса. Викат му „летни езикови курсове„. Не, не от тия, дето се тътриш след работа нанейде, мъкнейки торба учебници и тетрадки. Айде сега, няма нужда летните езикови курсове да ни натрисат допълнителни проблеми и дискомфорт. Стига ни и ежедневието. Иде реч за езикови курсове онлайн. Пускаш компа, слагаш слушалките с микрофона и учиш. Не три пъти седмично, а всеки Божи ден, колкото ти стигат силите и колкото ти е мерака за онези „1200 лева стартово плюс процент от реализацията и социални придобивки“.
Сам прецени кое е по-изгодно. Да вземеш заем и да идеш на море, или да дадеш същите тези пари за път за тримесечно обучение онлайн? Е да, ще прескочиш едно море, но затова пък ще получиш работата, която ще ти осигури нужната заплата. Защото не вярвам, че не ти е дошло до гуша да правиш финансови еквилибристики, за да платиш всички сметки и да изкараш месеца. Вместо „потребителски кредит за лични нужди“, за да си топнеш петата точка в морето, „летни езикови курсове„, които ще запълнят празната ти графа „езици“ в CV-то. И не само ще я запълнят, ами ще я напълнят именно с това, което се среща във всяка обява за работа – „отлично ниво“, „говорим и писмен“, „добро владеене“ и т.н.
Човек винаги има избор, дори в безизходицата на кризата. Може да се сдуха и може да се амбицира. Може да се отчая и може да се нахъса. Може да харчи като за последно и може да инвестира последното. Може да се отдаде на „летни отпускарски удоволствия“ или да отдели време за „летни езикови курсове„. Всъщност двете са абсолютно съвместими, стига да имате желание да получавате онази, готината заплата 🙂
