Всичко в офиса на „Кабината“ си вървеше стандартно спокойно и веселяшки, докато… Докато Живко и Сашо не домъкнаха един огромен ботур, който се оказа някакъв сървър. Чудовището бе предназначено за обслужване на онлайн транслацията от Българските награди за Уеб 2009. И настана еднаааа…
Ламята с осем процесора бръмчеше така, че конкурираше канго, бормашина и флекс, взети заедно. Но това не бе всичко. По стечение на обстоятелствата , аз бях единственият обект за настройка на камерите. Минат не минат десет минутки и Сащо „Ани, я мръдни малко. А сега така. А сега онака“. Ако ни чуе човек, без да знае какво правим, ще ни излезе приказка за едното нищо. Но и това беше бял кахър.
Като се закучи нещо в този дзвер, и направо загубих представа за българския покрай Тодор и Сашо. Тия двамцата такива ги редяха, че се чудех те сега ругаят ли или миролюбиво бърборят? Една думичка не разбирах. Добре, че използваха предлози като „на“, „за“, „да“, че да стане ясно, че покрай компютърните термини ползват и български.
Една заран, пиейки кафенце на теферич на терасата, Сашо изпъшка, че до полунощ са се борили с ботурестия бръмчалник. Цялата стая биде опасана от кабеляци. Със стърчащите навсякъде камери и накачулените машинарии, по-скоро приличахме на лаборатория на ЦРУ, а не на миролюбив образователен портал. И сред цялата тая неразбория, току се запримъква някой с акробатически пируети, крепейки камера върху статив.
Чак не е за вярване, че утре ще изнесат това огромно кутиище оттук. Май му свикнах. От време на време издава някакви супер-странни звуци от октава, точно като началото на „Чардаша“ на Монти. За да не чувам виенето му на излитащ „Боинг“, си намерих няколко радиа, които слушам, за да не се чална нацяло. И сега? Като го махнат? Нищо няма да бръмчи. Няма да се препъвам в кабели, с перспективата да посетя в най-кратък срок „Пирогов“. Няма да се изживявам като медийна звезва в офисен мащаб. Е, има си и добрите страни. Офисът ще заживее размеренния си живот. Компютърната терминология ще бъде изместена от майтапи и смях (не че те някога изобщо липсват в „Кабината“). И най-сетне ще я допиша онази статия. А всъщност… Я по-добре да напиша друга. За това, как се готвихме за Уеб 2009 🙂
