Някои глаголи на испански, наречени verbos defectivos, се спрягат само в определни лица и времена (останалите им глаголни форми не съществуват, като такива). Затова и може да възникне въпрос върху това, дали HABER има повелителни форми или не. Истината е, че има – въпреки, че те не се употребяват, тъй-като, сами по себе си не притежават лексикално значение, не значат нищо. Т.е., повелителното време на HABER („ИМА, СЪЩЕСТВУВА“ [нелич. форма]) въобще не се използва – не мога да заповядам на нещо да го/се има, да съществува. Заповядваме на лица, но не и неудушевени предмети. И така, ето и формите в Императиво на този глагол:
HE tú
HABED Vosotros
HAYA Usted
HAYAN Ustedes
